Шум в работна среда. Измерване на шум

Шум на работното място.

Всеки ден милиони работещи са изложени на шум при работа и на всички рискове, до които води това. Шумът е най-очевиден като проблем в производствените отрасли и в строителството. Той може също така да бъде проблем и в широк кръг други работни среди. Един от пет работещи в Европа трябва да повишава глас, за да бъде чут, през най-малко половината от времето, когато е на работа, а 7% страдат от слухови затруднения, свързани с работата. Загубата на слух в резултат от шум е най-често регистрираната професионална болест в Европа.

Непрекъснатото излагане на шум води до поредица от ограничения и непригодности, засягащи работниците, страдащи от загуба на слуха. Те ограничават техните възможности за смяна на местоработата, повторно наемане или просто промяна на вида дейност, да не говорим за отрицателните аспекти по отношение на качеството на техния личен живот и съпътстващата социална изолация.

Какво е шум?

Шумът е нежелан звук. Неговият интензитет (“сила на звука”) се измерва в децибели (dB). Скалата на децибела е логаритмична, така че три децибела увеличение в нивото на звука представлява удвояване на звуковия интензитет. Така например, нормалният разговор може да е около 65 dB, а обикновено, когато някой вика, се достигат около 80 dB. Разликата е само 15 dB, но викането е 30 пъти по-интензивно.

За да се отчете фактът, че човешкото ухо има различна чувствителност към различните честоти, силата или интензитетът на шума обикновено се измерва в децибели по скала А – dB(A). Не само интензитетът е този, който определя кога шумът е вреден.
Продължителността на експозиция е също много важна. За да се отчита това, се прилагат средни времево претеглени нива на шума. За шума на работното място това става на базата на осемчасов работен ден.

Проблеми, които може да създаде шумът?

Излагането на шум може да породи множество рискове за здравето и безопасността на работещите. Производственият шум като фактор на работната среда въздейства както на слуховия анализатор, така и на целия организъм.

Непряко производственият шум влияе на целия организъм, като преди всичко засяга:

нервната система – нарушава се вниманието, появява се бърза уморяемост, раздразнителност, разсеяност. Забавя се скоростта на психичните процеси, увеличават се грешките при работа, намалява се работоспособността.
сърдечно-съдовата система – по-често се наблюдава повишено кръвно налягане, нарушаване на сърдечната дейност и др.
храносмилателната система – установена е връзка между шумовия стрес и по-високата честота на стомашно-чревните заболявания – гастрити и язвена болест.
промени в зрителния анализатор – понижаване на устойчивостта на ясното виждане и промени в цветоусещането.
промени в обменните процеси и ендокринната система.
Характерно за шумовото въздействие са субективни оплаквания като главоболие, невротизъм, шум в ушите, световъртеж, промени в самочувствието и настроението, безпокойство, нарушения на съня.

Пряко въздействие върху слуховия анализатор:

Частично понижение на слуха – остра слухова умора. Получава се при краткотрайни шумови въздействия и в началото на трудовия стаж в шумни професии. Промените са функционални и обратими.
Трайно хронично увреждане на слуха. Изразява се с двустранна загуба на слуха с първоначално засягане на високите честоти и е с прогресиращо развитие. Настъпва постепенно след различна продължителност на трудовия стаж – най-често 8 – 10 години. Признава се за професионално заболяване при установяване на причинната връзка с извършваната работа.
Остра звукова травма – възниква при много интензивен шум и при резки високи шумови нива.

Професионалното увреждане на слуха – неврит на слуховия нерв, заема водещо място в структурата на професионалната заболеваемост в България.

Директива 2003/10/ЕО

Член 1 от Директива 2003/10/ЕО установява минимални правила за защита на работниците срещу рискове за тяхното здраве и безопасност, които произтичат или могат да произтекат от експозиция на шум и особено срещу рискове за слуха. Тези разпоредби се отнасят до дейностите, при чието прилагане работниците са изложени или могат да бъдат изложени на рискове, дължащи се на шум, като следствие от тяхната работа.

Гранична стойност

Новата гранична стойност на експозиция е зададена като Lех, 8h = 87dB(A) за дневно ниво на експозицията на шум (претеглена осреднена стойност на нивото на експозиция при осемчасов работен ден) и като Рpeak = 200 Pa за върхово звуково налягане. Тези стойности не трябва да бъдат превишавани при никакви обстоятелства!

При прилагане на граничната стойност на експозицията, ефективната експозиция на работника на шум се определя, като се взема под внимание затихването, осигурено от личните предпазни средства за слуха, носени от работниците.

Установени са и две стойности на експозиция за предприемане на действие:

една по-висока [Lех,8h = 85 dB(A) и ρpeak = 140 Pa]
и една по-ниска [Lех,8h = 80 dB(A) и ρpeak = 112 Pa].

Тези стойности, които могат да бъдат превишени, предизвикват действие, без обаче да се превишава граничната стойност на експозицията при никакви обстоятелства. Това позволява на работодателите да предприемат по подходящ и гъвкав начин предпазни действия за справяне с риска, дължащ се на експозицията на работниците на шум.

Горна стойност

Ако се превиши горната стойност на експозицията за предприемане на действие Lех, 8h ≥ 85 dB(A) и Рpeak ≥ 140 Pa

Работодателят трябва да:

Състави и осъществи програма от технически и/или организационни мерки, за да се намали експозицията на шум (Член 5, параграф 2).
Предостави информация на работниците, които са изложени на шум при работа, както и обучение, свързано с рисковете, произтичащи от експозицията на шум (Член 8).
Маркира с подходящи надписи и символи работните места, в които работниците могат да бъдат изложени на шум, превишаващ горните стойности на експозиция за предприемане на действие (Член 5, параграф 3).
Осигури на работниците прегледи на слуха от лекари или от друго подходящо квалифицирано лице при поета отговорност от лекар, в съответствие с националното законодателство и/или практика (Член 10, параграф 2).

Работниците трябва да носят лични предпазни средства за слуха там, където експозицията на шум достига или превишава
горните стойности на експозиция за предпри емане на действие (Член 6, параграф 1, буква б)).

Долна стойност

Когато експозицията на шум е между Lех, 8h = 80 и 85 dB(A) и Рpeak = 112 и 140 Pa

Работодателят трябва да направи следното:

работниците, които са изложени на шум при работа, трябва да получат информация и обучение, свързано с рисковете, произтичащи от излагането им на шум (Член 8).
На работниците трябва да се предоставят лични предпазни средства за слуха (Член 6, параграф 1, буква a)).
На подложените на риск работници, трябва да се предложат профилактични аудиометрични прегледи (Член 10, параграф 2).

Лични предпазни средства

Когато не могат ползвани други средства за предотвратяване на рисковете, дължащи се на експозицията на шум работодателят трябва да предостави на работниците си лични предпазни средства за защита на слуха.

Условия:

Когато експозицията превиши „долните стойности за предприемане на действие“. работодателят предоставя на работниците си предпазни средства за уши.
Когато експозицията е равна или по-голяма от „горните стойности за предприемане на действие“. Работниците трябва да носят лични предпазни средства за защита на слуха.
Тези предпазни средства трябва да са в състояние да премахнат риска или да го намалят колкото е възможно повече.

Органът за контрол към Електростатик предлага услугата контрол на шум в работна среда. След измерване издаваме необходимите протоколи и сертификати.
Можете да се свържете с нас за повече информация.

Източници:

-Незадължително ръководство за добра практика при прилагането на директива 2003/10/ЕО. Европейска комисия.
-Европейска агенция за безопасност и здраве при работа.
-Производственият шум и въздействието му върху човешкия организъм. Д-р Лидия Михайлова